Странностите ни
заобикалят, но човешкото въображение е твърде бедно и слабо, за да успее да
предвиди отклонения като манията на част от женския свят по придобиването на
луфт между краката.
Оставяйки
настрани дали така се повишава красотата ни или не, това е поредната безумна борба
срещу собствената ни физика подобно на анорексията.
В някои диви
племена и до ден днешен се използват нетрадиционни методи с цел промяна на
някои части от хората, за да придобият приемливата за местните форма. Там,
където модата повелява шията на жената да е по-дълга и от педя, започват да
слагат метални гривни на момиченцата още от малки. На други места с подобни
приоми удължават главите им, превръщайки ги в пъпешообразни овали. Чрез обици,
снабдени с тежести, ушните миди се удължават до размер, покриващ местните модни
разбирания, а стъпалата на гейшите в Япония от малки се бинтовали, за да се
спре растежа им.
И така, в
съвременния свят пък се появи модата на луфта между краката. Изобщо странно е
как нещо, което е свързано с чисто физическите данни на даден човек може да
стане модерно или не, но нищо не трябва да ни учудва.
Преди време
момичетата, които имаха такъв луфт дори се чувстваха притеснени, защото според
техните представи това не е било красиво. Едва ли са допускали, че днес ще има
дами, мечтаещи за това. И не само мечтаещи, а полагащи усилия, за да го
постигнат.
Наличието на луфт
се обуславя от чисто физиологическата и костната структура на жената. Това не
пречи амбициозните (и явно несъвършени) жени, които са лишени от такова
достойнство, да предприемат необходимото, за да го достигнат.
На лице са
специални диети, програми от физически упражнения и дори уреди, с помощта на
които при добро желание, упоритост и лудост има шанс да проникне светлина там,
където бедрата ви се докосват.
Ако успеят да го
постигнат, гордите новоизлюпени притежателки на луфт следва да се облекат с
подходящи дрехи, с които да го демонстрират, тоест много къси поли, клинове и
всякакви прилепнали панталони.
Може ли да е
модерна една или друга физическа особеност? Едва ли, и подобни залитания
по-скоро показват в какви странни посоки се движи понякога културата на
съвременния свят.
Защото дори когато луфта се е приемал от някои за недостатък
– е имало достатъчно мъже, за които той е бил много сексапилен. Но не вярваме,
че броя на тези мъже се е увеличил към днешна дата до такъв размер, че да се
налага сами да си причиняваме анатомични изменения.
Постигането на
нашия собствен идеал за това какво трябва да бъде тялото ни би трябвало да е
цел, която да си поставим след като го опознаем, възприемем и обикнем. Не го ли
обичаме ние, няма кой да го пожелае.
